1.10.2010 г., 22:18 ч.

Скици от моя град 

  Поезия » Друга
564 0 1

 

 

Сред улици, сгушени

под звездно небе,

с тротоари, преметени

от есенни ветрове,

все по-често аз срещам

хора унили,

мъката своя

в чашка укрили...

 

Ето, порасло е вече

онова малко момиче.

Видях го днес

пред ATHENE,

на Пиротска.

Пред празна кутийка

бе коленичила...

 

Светлини разноцветни

зовят ме от мрака:

- При нас ела.

Удоволствие те очаква.

Всичко ще имаш

за своите пари,

каквото поискаш –

сам избери...

 

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??