Jul 31, 2009, 9:50 PM

Скитаща, моя... 

  Poetry » Phylosophy
675 0 10

 

 

 

Мисъл моя,

пак ли да те сбирам,

все към невъзможности летиш,

към трудни тишини

и към пороя

на безответни ледени звезди.

Пак ли боса,

вдишала надежда,

тръгваш с наметало от мечти

себе си да претвориш в последна

обич. И преди да се стопиш,

в нямото

да върнеш всички струни,

в полъха на вятъра -

копнеж.

И преродена

в изгревна далечност,

трепетна в безкрая

да се спреш...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??