Мисъл моя,
пак ли да те сбирам,
все към невъзможности летиш,
към трудни тишини
и към пороя
на безответни ледени звезди.
Пак ли боса,
вдишала надежда,
тръгваш с наметало от мечти
себе си да претвориш в последна
обич. И преди да се стопиш,
в нямото ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse