31 июл. 2009 г., 21:50

Скитаща, моя... 

  Поэзия » Философская
674 0 10

 

 

 

Мисъл моя,

пак ли да те сбирам,

все към невъзможности летиш,

към трудни тишини

и към пороя

на безответни ледени звезди.

Пак ли боса,

вдишала надежда,

тръгваш с наметало от мечти

себе си да претвориш в последна

обич. И преди да се стопиш,

в нямото

да върнеш всички струни,

в полъха на вятъра -

копнеж.

И преродена

в изгревна далечност,

трепетна в безкрая

да се спреш...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??