iwanov91 (Иван Иванов)
37 53
Jan 4, 2011, 9:27 PM  

Скитник 

  Poetry » Phylosophy
907 1 1
Лутах се сам без посока и път
по пътеките незнайни на Тиба.
Дори и просякът има свой кът,
където с нощта да заспива.
Всичко изгубих, нямам си нищо,
нямам сърце и душа.
Продадох, раздадох на всекиго всичко,
нали сега угодно е така.
И пак едно и също е,
както досега.
Градът кротко заспива
в сутрешната бяла тишина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??