4.01.2011 г., 21:27 ч.  

Скитник 

  Поезия » Философска
793 1 1

                                                                                                                                 
    Лутах се сам без посока и път
    по пътеките незнайни на Тиба.
    Дори и просякът има свой кът,
    където с нощта да заспива.

                                                              
    Всичко изгубих, нямам си нищо,
    нямам сърце и душа.
    Продадох, раздадох на всекиго всичко,
    нали сега угодно е така.
            
    И пак едно и също е,
    както досега.
    Градът кротко заспива
    в сутрешната бяла тишина.
 
    А аз продължавам да вървя,
    за да намеря покой в тишината.
    Пристъпвам тихо по улиците стари на града
    и бавно скривам се в мъглата.
      
    Скитник, прогонен от мъртвите, дори на земята,
    на никого сторил ни капчица зло.
    Но скитник, самотник в града на мъглата,
    продължавам да търся у всеки добро.


         от Иван Д. Иванов

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Но скитник, самотник в града на мъглата,
    продължавам да търся у всеки добро."

    Прекрасна поанта ,Ваньо! Поздрав и добре дошъл!
Предложения
: ??:??