СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх,
целувам те – и туй е всичко,
и вярвам – Бог ще ме спаси! –
защото Му се моля ничком
из най-вълшебните роси,
там, дето слънчице не броди
и бяла мрянка не лети,
и падат звездни небосводи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up