СКРИШНО

... тъй както сребърна кошута

над изворче стаява дъх,

ти падам аз – смирен, на скута! –

тъй както алпинист от връх,

целувам те – и туй е всичко,

и вярвам – Бог ще ме спаси! –

защото Му се моля ничком

из най-вълшебните роси,

там, дето слънчице не броди

и бяла мрянка не лети,

и падат звездни небосводи,

натегнати до взрив почти,

там, дето се смалявам – хрисим,

и пия звездни светлини,

там, дето аз съм мъж, а ти си

Жена над всичките жени! –

ще падам, ще раста, ще чезна

и ще се връщам – тъй щастлив,

че в твоя скут – красива бездна! –

аз знам защо съм още жив.