17 апр. 2024 г., 17:21

Скришно 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 5
203 2 1
СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх,
целувам те – и туй е всичко,
и вярвам – Бог ще ме спаси! –
защото Му се моля ничком
из най-вълшебните роси,
там, дето слънчице не броди
и бяла мрянка не лети,
и падат звездни небосводи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Все права защищены

Предложения