СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх,
целувам те – и туй е всичко,
и вярвам – Бог ще ме спаси! –
защото Му се моля ничком
из най-вълшебните роси,
там, дето слънчице не броди
и бяла мрянка не лети,
и падат звездни небосводи,
натегнати до взрив почти,
там, дето се смалявам – хрисим,
и пия звездни светлини,
там, дето аз съм мъж, а ти си
Жена над всичките жени! –
ще падам, ще раста, ще чезна
и ще се връщам – тъй щастлив,
че в твоя скут – красива бездна! –
аз знам защо съм още жив.
© Валери Станков Всички права запазени