Nov 8, 2009, 2:12 AM

Скулптор 

  Poetry » Love
531 0 3

     СКУЛПТОР

 

Длето забивах във камъка -

раждаще се лицето на жена.

Под острието пламна пламък.

На тялото  бях дал - живинка.

 

С най-тънкото длето

очите в мрамора  изваях,

коси от камък сплетох...

... За сърце забравих. Накрая...

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??