8.11.2009 г., 2:12 ч.

Скулптор 

  Поезия » Любовна
530 0 3

     СКУЛПТОР

 

Длето забивах във камъка -

раждаще се лицето на жена.

Под острието пламна пламък.

На тялото  бях дал - живинка.

 

С най-тънкото длето

очите в мрамора  изваях,

коси от камък сплетох...

... За сърце забравих. Накрая...

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??