СКУЛПТОР
Длето забивах във камъка -
раждаще се лицето на жена.
Под острието пламна пламък.
На тялото бях дал - живинка.
С най-тънкото длето
очите в мрамора изваях,
коси от камък сплетох...
... За сърце забравих. Накрая...
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
Поздрав
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=85456
(Скулптор и раждаше)