Oct 30, 2010, 6:09 PM

Скъпи Татко 

  Poetry
2005 0 11

Безпомощна съм, скъпи Татко.

Думи не намирам за разтуха.

Еделвайсът разцъфтя в скалата,

буренът треперещ съхне в скута.

 

Побеляха косите ти, Татко.

Сбръчкани вежди, дълбоки очи,

и толкова рядко, толкова рядко

ми говорят, че не мога да кажа спри.

 

Остаряха ръцете ти, Татко.

Тези грамадни мъжки ръце,

с  които докосваше детето малко -

бил си и ти невръстно хлапе.

 

Някога, някъде през пътя ми, Татко

ще усетиш времето на твойта дъщеря

и ще видиш как... някак странно

съм вече пораснала жена.

- Благодаря!

© Николина Милева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??