velikataniki (Николина Милева)
209 6868
30.10.2010 г., 18:09 ч.

Скъпи Татко 

  Поезия
2006 0 11

Безпомощна съм, скъпи Татко.

Думи не намирам за разтуха.

Еделвайсът разцъфтя в скалата,

буренът треперещ съхне в скута.

 

Побеляха косите ти, Татко.

Сбръчкани вежди, дълбоки очи,

и толкова рядко, толкова рядко

ми говорят, че не мога да кажа спри.

 

Остаряха ръцете ти, Татко.

Тези грамадни мъжки ръце,

с  които докосваше детето малко -

бил си и ти невръстно хлапе.

 

Някога, някъде през пътя ми, Татко

ще усетиш времето на твойта дъщеря

и ще видиш как... някак странно

съм вече пораснала жена.

- Благодаря!

© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??