velikataniki (Николина Милева)
209 6868
30 oct 2010, 18:09

Скъпи Татко 

  Poesía
2004 0 11

Безпомощна съм, скъпи Татко.

Думи не намирам за разтуха.

Еделвайсът разцъфтя в скалата,

буренът треперещ съхне в скута.

 

Побеляха косите ти, Татко.

Сбръчкани вежди, дълбоки очи,

и толкова рядко, толкова рядко

ми говорят, че не мога да кажа спри.

 

Остаряха ръцете ти, Татко.

Тези грамадни мъжки ръце,

с  които докосваше детето малко -

бил си и ти невръстно хлапе.

 

Някога, някъде през пътя ми, Татко

ще усетиш времето на твойта дъщеря

и ще видиш как... някак странно

съм вече пораснала жена.

- Благодаря!

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??