Улиците прашни и сухи са сега,
Неотмит е споменът от бурята страшна
връща се пак на смъртта дъха
и търси да вземе поредната жертва.
Сенките страдат без да заплачат
Всичко с прахта отнесе вятърът
тихи песни от стенания влачат
последни следи от човешкия род.
Бурята премина, но като че ли
онова чувство все не минава,
че по-страшното тепърва предстои
И болката все силна си остава. ...