Улиците прашни и сухи са сега,

Неотмит е споменът от бурята страшна

връща се пак на смъртта дъха

и търси да вземе поредната жертва.

Сенките страдат без да заплачат

Всичко с прахта отнесе вятърът

тихи песни от стенания влачат

последни следи от човешкия род.

Бурята премина, но като че ли

онова чувство все не минава,

че по-страшното тепърва предстои

И болката все силна си остава.

Сенките стенат все толкова страшно

Едва доловима е песента им зловеща

Реки от катран текат по настилката прашна

А слънцето жули ли, жули душите горещо...

17.08.2005