17.08.2005 г., 20:42 ч.

След бурята 

  Поезия
802 0 0

Улиците прашни и сухи са сега,

Неотмит е споменът от бурята страшна

връща се пак на смъртта дъха

и търси да вземе поредната жертва.

 

Сенките страдат без да заплачат

Всичко с прахта отнесе вятърът

тихи песни от стенания влачат

последни следи от човешкия род.

 

Бурята премина, но като че ли

онова чувство все не минава,

че по-страшното тепърва предстои

И болката все силна си остава.

 

Сенките стенат все толкова страшно

Едва доловима е песента им зловеща

Реки от катран текат по настилката прашна

А слънцето жули ли, жули душите горещо...

 

 

17.08.2005

© Александра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??