Написано след последното за сезона представление на пиесата "След дъжда" от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София
От две години дъжд не е валял
и хората са сякаш полудели.
В душите им натрупана е кал.
Не може да се каже, че са смели.
А всеки има някакви мечти
и всеки има си житейска драма.
Развод, бездетност, сляп нагон - почти
любимци на Фортуна тука няма.
И всеки чака със надежда този дъжд,
небесната вода да го пречисти.
Дано внезапно някак изведнъж ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up