29.06.2010 г., 20:39 ч.

След дъжда 

  Поезия » Друга
470 0 1

Написано след  последното за сезона представление на пиесата "След дъжда"  от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София

 

От две години дъжд не е валял

и хората са сякаш полудели.

В душите им натрупана е кал.

Не може да се каже, че са смели.

 

А всеки има някакви мечти

и всеки има си житейска драма.

Развод, бездетност, сляп нагон - почти

любимци на Фортуна тука няма.

 

И всеки чака със надежда този дъжд,

небесната вода да го пречисти.

Дано внезапно някак изведнъж

негодници, подляри , егоисти

 

да грейнат праведни, измити от дъжда,

да ги разтърси мълния отвътре,

живота си напред да продължат

различни, очовèчени и мъдри.

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съм гледал пиесата, но съм сигурен, че това тук звучи адски поетично и запомнящо се. Страшно ми допадна! (Ама нека спре да вали малко, че ни удави ) Поздрав!
Предложения
: ??:??