Написано след  последното за сезона представление на пиесата "След дъжда"  от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София

От две години дъжд не е валял

и хората са сякаш полудели.

В душите им натрупана е кал.

Не може да се каже, че са смели.

А всеки има някакви мечти

и всеки има си житейска драма.

Развод, бездетност, сляп нагон - почти

любимци на Фортуна тука няма.

И всеки чака със надежда този дъжд,

небесната вода да го пречисти.

Дано внезапно някак изведнъж

негодници, подляри , егоисти

да грейнат праведни, измити от дъжда,

да ги разтърси мълния отвътре,

живота си напред да продължат

различни, очовèчени и мъдри.