Написано след последното за сезона представление на пиесата "След дъжда" от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София
От две години дъжд не е валял
и хората са сякаш полудели.
В душите им натрупана е кал.
Не може да се каже, че са смели.
А всеки има някакви мечти
и всеки има си житейска драма.
Развод, бездетност, сляп нагон - почти
любимци на Фортуна тука няма.
И всеки чака със надежда този дъжд,
небесната вода да го пречисти.
Дано внезапно някак изведнъж ...