След Тишината
Плискат вълните
край пясъка мек,
заливът тих е в нощта спотаен,
своята песен запяват водите,
шепот на спомен несподелен . . .
Луната лети по пътеката бяла,
лъчите целуват каменен бряг,
скита в тъга обичта овдовяла,
гола, самотна със босия впряг.
Облаци бягат по звздните друми,
гони ги непокорният бриз, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up