След Тишината
Плискат вълните
край пясъка мек,
заливът тих е в нощта спотаен,
своята песен запяват водите,
шепот на спомен несподелен . . .
Луната лети по пътеката бяла,
лъчите целуват каменен бряг,
скита в тъга обичта овдовяла,
гола, самотна със босия впряг.
Облаци бягат по звздните друми,
гони ги непокорният бриз, ...