Aug 23, 2020, 7:37 AM
Слънце
611
0
0
Слънцето изгрява, стопля тя сърце,
към нея аз съм устремен,
но напразно протягам ръце,
самотен съм и натъжен.
Така жадувам нейната ласка,
тъй прекрасна е момата,
ала сърцето и по-студено е от Аляска,
а тъй приятен е на розата аромата.
Нежността далече си отива,
срутен е вече нейният храм,
а тя е тъй красива,
но тъжен съм и сам...
към нея аз съм устремен,
но напразно протягам ръце,
самотен съм и натъжен.
Така жадувам нейната ласка,
тъй прекрасна е момата,
ала сърцето и по-студено е от Аляска,
а тъй приятен е на розата аромата.
Нежността далече си отива,
срутен е вече нейният храм,
а тя е тъй красива,
но тъжен съм и сам...
© Георги All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
