23 ago 2020, 7:37
Слънце
613
0
0
Слънцето изгрява, стопля тя сърце,
към нея аз съм устремен,
но напразно протягам ръце,
самотен съм и натъжен.
Така жадувам нейната ласка,
тъй прекрасна е момата,
ала сърцето и по-студено е от Аляска,
а тъй приятен е на розата аромата.
Нежността далече си отива,
срутен е вече нейният храм,
а тя е тъй красива,
но тъжен съм и сам...
към нея аз съм устремен,
но напразно протягам ръце,
самотен съм и натъжен.
Така жадувам нейната ласка,
тъй прекрасна е момата,
ала сърцето и по-студено е от Аляска,
а тъй приятен е на розата аромата.
Нежността далече си отива,
срутен е вече нейният храм,
а тя е тъй красива,
но тъжен съм и сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Георги Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
