23.08.2020 г., 7:37 ч.
Слънце
614
0
0
Слънцето изгрява, стопля тя сърце,
към нея аз съм устремен,
но напразно протягам ръце,
самотен съм и натъжен.
Така жадувам нейната ласка,
тъй прекрасна е момата,
ала сърцето и по-студено е от Аляска,
а тъй приятен е на розата аромата.
Нежността далече си отива,
срутен е вече нейният храм,
а тя е тъй красива,
но тъжен съм и сам...
към нея аз съм устремен,
но напразно протягам ръце,
самотен съм и натъжен.
Така жадувам нейната ласка,
тъй прекрасна е момата,
ала сърцето и по-студено е от Аляска,
а тъй приятен е на розата аромата.
Нежността далече си отива,
срутен е вече нейният храм,
а тя е тъй красива,
но тъжен съм и сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Георги Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
