Marie-Jolie (Мария)
10 22
Oct 21, 2008, 9:25 PM

Слънчеви очи 

  Poetry » Love
673 0 3

В тишината на нощта

вървя из тревата,

поглеждам мигом в небесата

и виждам как усмихва се Луната.

 

Продължавам да крача напред

и мисълта ми литва към теб,

така неусетно слънце изгрява,

чува се градската врява.

 

Усещам парфюма ти лек,

чувам гласа ти - звучен и мек,

изведнъж се обръщам, а те няма до мен

и все пак те чувам като далечен рефрен.

 

Без тебе аз не мога да живея,

за искрените ти слова копнея,

покорена съм от истинските ти очи,

сякаш облени от слънчеви лъчи.

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??