В тишината на нощта
вървя из тревата,
поглеждам мигом в небесата
и виждам как усмихва се Луната.
Продължавам да крача напред
и мисълта ми литва към теб,
така неусетно слънце изгрява,
чува се градската врява.
Усещам парфюма ти лек,
чувам гласа ти - звучен и мек,
изведнъж се обръщам, а те няма до мен
и все пак те чувам като далечен рефрен. ...