Marie-Jolie (Мария)
10 22
21 oct 2008, 21:25

Слънчеви очи 

  Poesía » De amor
699 0 3

В тишината на нощта

вървя из тревата,

поглеждам мигом в небесата

и виждам как усмихва се Луната.

 

Продължавам да крача напред

и мисълта ми литва към теб,

така неусетно слънце изгрява,

чува се градската врява.

 

Усещам парфюма ти лек,

чувам гласа ти - звучен и мек,

изведнъж се обръщам, а те няма до мен

и все пак те чувам като далечен рефрен.

 

Без тебе аз не мога да живея,

за искрените ти слова копнея,

покорена съм от истинските ти очи,

сякаш облени от слънчеви лъчи.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??