Слънчевото зайче
на Веселина
Слънчевото зайче ведро ми намигна.
Скочи във кревата - бързо се надигна;
хукна по тавана, разлюля пердето,
в миг кълбо направи - близна ми лицето.
Стрелнах го със поглед - скрито зад вратата -
слънчево момиче с лято във косата.
Хитричко надничат двете му маслинки.
Колко си ми сладка, малка Веселинке!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up