Слънчевото зайче
на Веселина
Слънчевото зайче ведро ми намигна.
Скочи във кревата - бързо се надигна;
хукна по тавана, разлюля пердето,
в миг кълбо направи - близна ми лицето.
Стрелнах го със поглед - скрито зад вратата -
слънчево момиче с лято във косата.
Хитричко надничат двете му маслинки.
Колко си ми сладка, малка Веселинке!
© Надежда Маринова Всички права запазени