Слънчевото зайче
на Веселина
Слънчевото зайче ведро ми намигна.
Скочи във кревата - бързо се надигна;
хукна по тавана, разлюля пердето,
в миг кълбо направи - близна ми лицето.
Стрелнах го със поглед - скрито зад вратата -
слънчево момиче с лято във косата.
Хитричко надничат двете му маслинки.
Колко си ми сладка, малка Веселинке!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse