Слънчоглед

Dec 19, 2009, 12:51 PM

Poetry » Love

585 0 2

СЛЪНЧОГЛЕД

В крайпътна пустош намерих
блед измъчен слънчоглед.
С обич в съксия го посях -
изучен станах почвовед.

Потръгна слънчогледът. Избуя.
Скритата си красота показа.
В стъбло и лист наля, като жена,
но със безразличие наказа.

Тогава бях единственото слънце.
Следеше ме с очи от утрин до зрак.
Не една звезда сваляше го с поглед,
От въртене пречупи той гръбнак.

Сега слънчогледът залиня.
Очите му търсят само мене.
Врана семената му изкълва,
умря от своето въртене...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Melany71 (Светла)

2009-12-20T09:40:29+02:00

Не виждам къде е тук любовта...!?Иначе оригинално!
robert (Роберт Кулиани)

2009-12-19T19:30:46+02:00

Невероятно хубав стих!!!

И много истински!!!

Поздравления, Корсар!!!