korsar (Мимо Николов)
526 155
19.12.2009 г., 12:51 ч.

Слънчоглед 

  Поезия » Любовна
5.0 / 2
646 0 2
СЛЪНЧОГЛЕД
В крайпътна пустош намерих
блед измъчен слънчоглед.
С обич в съксия го посях -
изучен станах почвовед.
Потръгна слънчогледът. Избуя.
Скритата си красота показа.
В стъбло и лист наля, като жена,
но със безразличие наказа.
Тогава бях единственото слънце.
Следеше ме с очи от утрин до зрак.
Не една звезда сваляше го с поглед, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Предложения
  • kalin_n (Калин Найденов) Колелото на съдбата
    Колелото на съдбата
  • vega666 (Младен Мисана) Останахме един във друг забити
    Останахме един във друг - ками забити, в една вековна и бездънна празнота. Извади ли ни бог ще рукне...
  • Веси_Еси (Еси) Изповед
    Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...
  • vega666 (Младен Мисана) Обичам те
    Обичам те, защото си прекрасна, полегнала на стихналата гръд. Потъвам в погледа ти замечтаноясен, из...

Още произведения »