korsar (Мимо Николов)
526 155
19 дек. 2009 г., 12:51

Слънчоглед 

  Поэзия » Любовная
592 0 2

 

 

СЛЪНЧОГЛЕД

В крайпътна пустош намерих 
блед измъчен слънчоглед.
С обич в съксия го посях -
изучен станах почвовед.

Потръгна слънчогледът. Избуя.
Скритата си красота показа.
В стъбло и лист наля, като жена,
но със безразличие наказа.

Тогава бях единственото слънце.
Следеше ме с очи от утрин до зрак.
Не една звезда сваляше го с поглед,
От въртене пречупи той гръбнак.

Сега слънчогледът залиня.
Очите му търсят само мене.
Врана семената му изкълва,
умря от своето въртене...

© Мимо Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не виждам къде е тук любовта...!?Иначе оригинално!
  • Невероятно хубав стих!!!

    И много истински!!!

    Поздравления, Корсар!!!
Предложения
: ??:??