На Ники и Боби
Най-обичам да ме буди смехът на децата ми,
затулен от шепички, в утринта,
докато и двете пълзят към кревата ми,
за да скочат в него и да почнем игра.
През клепки от обич ги гледам. Ах, този смях!
Пожелавам си - нека в миг дойде нощта,
че е хубаво толкова, толкова, та чак ме е страх!
И се моля - нека и утре ме събудят така!
П.П. Вярвам, че ако от всяка усмивка на малко дете
покълва по стръкче надежда,
то под пълното с мъка човешка небе ...