Смехът на децата ни

16 июн. 2009 г., 16:30

Поэзия

763 0 2

На Ники и Боби

Най-обичам да ме буди смехът на децата ми,

затулен от шепички, в утринта,

докато и двете пълзят към кревата ми,

за да скочат в него и да почнем игра.

През клепки от обич ги гледам. Ах, този смях!

Пожелавам си - нека в миг дойде нощта,

че е хубаво толкова, толкова, та чак ме е страх!

И се моля - нека и утре ме събудят така!

П.П. Вярвам, че ако от всяка усмивка на малко дете

покълва по стръкче надежда,

то под пълното с мъка човешка небе

светът по-добър ще изглежда.