16.06.2009 г., 16:30 ч.

Смехът на децата ни 

  Поезия
5.0 / 1
823 0 2
На Ники и Боби
Най-обичам да ме буди смехът на децата ми,
затулен от шепички, в утринта,
докато и двете пълзят към кревата ми,
за да скочат в него и да почнем игра.
През клепки от обич ги гледам. Ах, този смях!
Пожелавам си - нека в миг дойде нощта,
че е хубаво толкова, толкова, та чак ме е страх!
И се моля - нека и утре ме събудят така!
П.П. Вярвам, че ако от всяка усмивка на малко дете
покълва по стръкче надежда,
то под пълното с мъка човешка небе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Николова Всички права запазени

Предложения

Още произведения »