Смирение

Jan 5, 2013, 11:12 PM

Poetry » Love

446 0 1

Обади се, любов моя! Къде си?
Като мънисто,
изгубено в ъгъл,
те търся,
като игла в куп сено.
А теб все те няма. Защо?!
Давам всичко да те открия,
но сърцето ми те забрави...
Ти си звездата, която пие
спомени неоноволилави...
Може би сама те пропъдих,
може би в безпаметен миг ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Смирение

Want to read more?

Random works