Обади се, любов моя! Къде си?
Като мънисто,
изгубено в ъгъл,
те търся,
като игла в куп сено.
А теб все те няма. Защо?!
Давам всичко да те открия,
но сърцето ми те забрави...
Ти си звездата, която пие
спомени неоноволилави...
Може би сама те пропъдих,
може би в безпаметен миг ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация