... доде през мен секундите летят,
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества
и низи от непрежалими скърби.
Какво по-просто има от това? –
приживе Господ Бог да те загърби.
Със върволик химери се простих.
Опазих се от завист, мъст и злоби.
И моят дом Светая бе Светих! –
към всекиго душа протягах с обич. ...