Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
10.12.2022 г., 11:54 ч.

Смирения 

  Поезия
538 1 3

... доде през мен секундите летят,

и – все по-бърз, часовникът тиктака,

разделям се полека с моя свят –

аз – пътник към Държавата на мрака.

 

С приятелства, любови, рождества

и низи от непрежалими скърби.

Какво по-просто има от това? –

приживе Господ Бог да те загърби.

 

Със върволик химери се простих.

Опазих се от завист, мъст и злоби.

И моят дом Светая бе Светих! –

към всекиго душа протягах с обич.

 

От ден на нощ все по-неприложим,

превръщам се във сенчица безплътна.

Каквото казах, хвръкна – яко дим.

Каквото премълчах, си го преглътнах.

 

В най-тихите – навлизам – светове,

които – слава Богу! – нямат изход.

Тъй чиста мисълта ми в тях снове! –

че я раздавам кеш, щом я поискат.

 

Как простичка бе моята мечта,

дано се сбъдне? – и Отвъд ще чакам! –

един ден, щом си тръгна от света,

да грейне и в Държавата на мрака.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще грейне!
  • Ще грейне в Държавата на мрака от твойте стихове.
    Бъди.
    Каквото Бог ти е дал, давал го е с пълни шепи и от сърце.
  • Ако можеш да кажеш в края на дните си "към всекиго душа протягах с обич", животът ти е бил пълноценен и стиховете, които си писал, за били нужни на някого, вярвай!
    Хубав уикенд да имаш, Валери!
Предложения
: ??:??