Смирения

10 dic 2022, 11:54

Poesía

553 1 3

... доде през мен секундите летят,

и – все по-бърз, часовникът тиктака,

разделям се полека с моя свят –

аз – пътник към Държавата на мрака.

С приятелства, любови, рождества

и низи от непрежалими скърби.

Какво по-просто има от това? –

приживе Господ Бог да те загърби.

Със върволик химери се простих.

Опазих се от завист, мъст и злоби.

И моят дом Светая бе Светих! –

към всекиго душа протягах с обич.

От ден на нощ все по-неприложим,

превръщам се във сенчица безплътна.

Каквото казах, хвръкна – яко дим.

Каквото премълчах, си го преглътнах.

В най-тихите – навлизам – светове,

които – слава Богу! – нямат изход.

Тъй чиста мисълта ми в тях снове! –

че я раздавам кеш, щом я поискат.

Как простичка бе моята мечта,

дано се сбъдне? – и Отвъд ще чакам! –

един ден, щом си тръгна от света,

да грейне и в Държавата на мрака.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.