Докато се гордеех, че раста
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта
и с вечно любопитство ме наказа,
а охлювчето с плахите рогца
тренираше търпение напразно.
Наздравица си вдигнах със потта.
Денят с нощта изглеждаха близнаци...
А смисълът се губеше в солта
на Господ по небрежните мустаци. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up