19 янв. 2018 г., 10:25
Докато се гордеех, че раста
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта
и с вечно любопитство ме наказа,
а охлювчето с плахите рогца
тренираше търпение напразно.
Наздравица си вдигнах със потта.
Денят с нощта изглеждаха близнаци...
А смисълът се губеше в солта
на Господ по небрежните мустаци. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация