RainaVakova
432 2771
19.01.2018 г., 10:25 ч.

Смисъл 

  Поезия » Друга
1517 15 15

Докато се гордеех, че раста
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта
и с вечно любопитство ме наказа,
а охлювчето с плахите рогца
тренираше търпение напразно.

Наздравица си вдигнах със потта.
Денят с нощта изглеждаха близнаци...
А смисълът се губеше в солта
на Господ по небрежните мустаци.
Навярно свобода за свобода
продават всички смели единаци.

Забързана към бистрата вода
от раница ненужното изхвърлях...
а прегорели билки и листа
постилаха пътеката по хълма.
Ръцете на децата си държах
и водеха ме те където съмва.

Дали и днес напразно не тъжа?
Дойде сама прашинката в окото .
Усмивката ми щом смути дъжда,
животът ми се стича по стъклото.
Тупти сърце - рисунка във дъха.
Невидимото движи колелото.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аплодисменти, Райна! Прекрасен стих...зареди ме със страхотна емоция.
  • Благодаря ви, Приятели - Мария, такова признание да получа....наистина се изчервих...не мога си представя, че с дума съм донесла някому радост и за мен е празник, когато ви докосвам.
    Много вдъхновени бъдете, истинско, нахално перо да описва душите!
  • Най-хубавото при теб е, че не само пишеш прекрасна поезия, с която ще оставиш следи в българската литература, а и намираш искрените силни думи за оценка и подкрепа към творчеството на наистина заслужаващите автори. Това малко значими имена в съвременния литературен процес го могат и са в състояние да направят с такава чиста и неподправена откровеност! Покланям се и пред таланта ти, и пред голямото ти сърце, Райне!
  • Хареса ми. Поздравления!
  • Съкровена изповед е този стих.
    Драматичен е пътят, който води до осъзнаване смисъла на човешкия живот.
    Невидими са движещите сили на битието, но те оставят белези у нас и пътеки след нас...
    Поздрави!
  • Много хубаво!
  • Много силно! Насладих се с удоволствие!
  • Научила си се да отсяваш зърното от плявата!! Не изтървай нишката, Райне!!
  • Много ми хареса!
  • "В очите на велики еднодневки..."
  • Еха! Браво!
  • В пороя на живота винаги има смисъл и е хубаво, когато той се открива, я всичко ненужно се изхвърля. А що се отнася до единаците - те винаги са по своему свободни.
    Много стойностно стихотворение, Райне.
  • Обречени сме да се движим от "невидимото, което движи колелото". "Животът /ни/ се стича по стъклото..." и все изхвърляме по нещо ненужно от раницата, а "дните /ни/ с нощите изглеждат близнаци". Многопластов, философски стих за стойностите в живота и битката да оцелеем в него, поднасяш, Райна, по своя специфично образен и болезнено красив поетичен начин. Благодаря ти за естетическото удоволствие! Поставям творбата в Любими.
  • "Усмивката ми щом смути дъжда,
    животът ми се стича по стъклото.
    Тупти сърце - рисунка във дъха.
    Невидимото движи колелото..."
    Замисляща творба с философска дълбочина!...
    Отново вдигаш високо летвата!...
    Браво ти!...
  • Точно от това имах нужда тази сутрин. Да ми отвориш очите и да ми кажеш:-Бори се! Струва си!
Предложения
: ??:??