9.05.2006 г., 14:55 ч.

Смисълът 

  Поезия
721 0 3
Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце.
Звездите високи
се вслушват в захлас
да чуят унесени пак оня глас-
поверия чудни разказва им той,
богати на болка и радостен смях.
Поука вземи си ,човече,от тях-
безгрешно да крачиш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Предложения
: ??:??