Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце.
Звездите високи
се вслушват в захлас
да чуят унесени пак оня глас-
поверия чудни разказва им той,
богати на болка и радостен смях.
Поука вземи си ,човече,от тях-
безгрешно да крачиш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse