Посветено на баща ми и на всички безнадеждно болни и обречени хора,

които намираха и намират сили да вървят напред, бореха се и продължават

да се борят, макар че е безсмислено.

"И само мисълта, че има смърт,

все още ни помага да живеем."

Ум. Саба

 Смъртта изплете черна люлка и залюля

 ме тягостно очакване. Аз знам, ще дойде

 краят, но бързо, колко бързо, неусетно

 отлитат дните преброени и оставят

 призраци, стопени в сянката на

 миналото, стопени като мене... А боря се

 за всеки ден и час, за няколко минути

 само, за малка глътка въздух и живот,

 ала времето лети,

                        не спира,

                                 изтича,

                                     топи се,

                                           умира...

 Наоколо витае някакво усещане за смърт, за зло

 и ето, виждам, до съседното легло застанала е Костеливата.

 Тя чака търпеливо. И днес е той, а утре - аз.

 Искам да я спра, искам да извикам,

 но нямам сили, нямам глас и няма

                                                              смисъл.

 Това е може би най-страшното. Обаче в мене няма страх,

 а само безплътни, хилави, болни, безумни надежди

 да открадна часове или може би минута-две живот

 и после пак борба, и очакването утре пак да се събудя.

 Много болка и агония скрити са сред

 гънките на белите чаршафи и хиляди тревоги носи

 звънът на лошите вестители, звънът на телефоните.

 Излишни тук са думите, излишни са иконите,

 излишни сме и ние. Но дали?

 Нали сме съществували, нали сме мразили и сме обичали

 и колко много неизказани, недоразказани неща,

 колко много хубави мечти и колко спомени

 след всеки ще останат. За тях, за нас ли са сълзите,

 от очите неведнъж отронени?

 Но няма много плач. Има мъжка, всекидневна,

 макар и обречена, спартанска борба, която оправдава целта.

 Нека близките ни, нека хората ни помнят не така -

 уморени, сломени призраци, изтлели приживе,

 не гаснещи, отиващи си мъртъвци. Не, нека помнят ни

                                                                                                     каквито сме били.