2.03.2011 г., 21:03 ч.

Смъртниците 

  Поезия » Бели стихове
978 0 2
Посветено на баща ми и на всички безнадеждно болни и обречени хора,
които намираха и намират сили да вървят напред, бореха се и продължават
да се борят, макар че е безсмислено.
"И само мисълта, че има смърт,
все още ни помага да живеем."
Ум. Саба
Смъртта изплете черна люлка и залюля
ме тягостно очакване. Аз знам, ще дойде
краят, но бързо, колко бързо, неусетно
отлитат дните преброени и оставят
призраци, стопени в сянката на
миналото, стопени като мене... А боря се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Цанева Всички права запазени

Предложения
: ??:??